Прочетен: 2968 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2009 16:27
Сигурен в несигурността си ,че иска да бъде с нея.
Така се успокояваше, оправдаваше и самозалъгваше.
Но за нея ли се отнасяше това или за другата?
А може би-за двете?
Тя не можеше да го промени или поне не в настоящето.
Колкото и да й се искаше, а знаеше, че той дерзае повече.
Колкото и да се опитваше, а беше убедена , че може и още.
Независимо от невинните флиртове, и словесните изкушение, бидейки повече приятел, отколкото ухажор.
Колкото и да й се струваше, че той се унася, отнася и поддава на провокацията й.
Колкото и той да осъзнаваше себе си, чрез нея и нейните признания, обяснения, откровения.
А всъщност тя се пленяваше повече от начина ,по който я предизвиква или тя сама себе си предизвикваше?!.
Той не правеше нещо специално.
Освен, няколко изтървали се от пръстите му смс-са, кратки телефонни разговори със сладки паузи на въздишки и едно очарователно за нея „р”или липсата на такова, което я разсмиваше.
Нищо романтично или дълбоко въздействащо.
Просто закачка, невинна, но желана, търсена.
Сграбчени моменти, закътани за размисъл между второто и третото питие.
Не бяха в едно и също емоционално равновесие.
Тя беше сигурна в несигурността си, че не иска да бъде с него.
Колко еднакво звучеше всичко и колко различно беше всъщност.
Той- неуверен в чувствата си, но убеден,че ги има.
Тя- предубедена по отношение на обичта, която изпитваше той.
Кой oт двамата тогава, беше по-сигурния и по-несигурния по отношение на другия?
А по отношение на себе си?
Раздаваше го нахакано и самообладано, защото дистанцията му помагаше.Бяха се съюзили срещу нея.
Откриваше я в мислите си, когато тя не напомняше за себе си и тайничко очакваше следващия ден, за да си поговорят небрежно. И беше ненаситен за тази комуникация, защото запълваше липсата на друга такава.
Когато обаче я видя-цялото му присъствие излъчваше привлекателна свенливост и недостиг на самоувереност.
А тя се държеше свободно и фриволно, говореше директно и омайно.Нали си беше хербаризирала едно омайниче в задния джоб на дънките.
А нали знаете,че това цвете е толкова съвършено със своята ненатрапчива, семпла, непретенциозна красота и никне на най-необичайните места, че няма как да не те плени.
Е,беше завладяло нея, но с него удари на камък.
Явно не си падаше по дивите цветя, а предпочиташе „опитомените”.
Страхуваше се да рискува с нещо несигурно, непознато, с неразбираема природа, толкова, че да реши да расте сред чукари.
Друго са си градинските- отглеждаш си ги, поливаш ги, грижиш се за тях, докато не решиш да ги откъснеш и поставиш в стайна ваза.
Не го винеше и нямаше право да иска от него да хукне да търси планински цветя от рядък вид.
По-скоро я беше яд на себе си, че беше така сигурна в успеха на провокацията си.
Но той не го раздаваше авантюрист.
Не беше готов за нея.
Не бе подготвен да се чувства по начина, по който тя можеше да го накара и се страхуваше,че може да му хареса.
А тя беше ли толкова решителна, колкото си мислеше?
И нямаше ли да се свие под опашката, ако той промени стратегията си?!
.............................................................................................................................................
Този път обаче не ставаше въпрос за нея.
Тя влагаше във всичко емоция и беше наясно с последствията.
А той беше разумният, премереният и привидно повърхностният.
Каза й ,че така му идва отвътре и тя почти му повярва.
Оставаше само да убеди и самия себе си.
Защото точно от това общуване той не спираше да бяга.
Затова изчезна, изведнъж, без да се сбогува.
А той все се озърташе да не би случайно да открие някое омайниче, поникнало в градината.
А сред Природата , всеки е сам...
Твойта "двойка" е много объркана и в Двете природи...
Грозна гледка:))
и всъщност- дали е "двойка" или става въпрос за 2 "двойки" в сходни емоционални времена:-)всичко е въпрос на интерпретация:-)
29.01.2009 16:15
не знам:-)
знам само каква пъстрота, ведрина и красота носят много цъфнали омайничета, израстнали сред камънаци:-)
01.06.2009 23:03