Прочетен: 3909 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 25.09.2008 11:25
Отново вечерният автобус е претъпкан.Пълен с уморени лица, застинали очи, безмълвни устни. Влудява те музиката, идваща от уокмена на тийнеджъра до теб, която нарушава личното ти пространство и желание за тишина.Бърка мислите ти. И на всичкото отгоре онзи застаряващ господин, който е изплезил език по бедрата на момичето до теб.
Извръщаш глава, за да намериш празно петно на прозореца , което да е само твое.Откриваш го и някакво леко спокойствие те обладава. И мислите отново те навеждат към онзи момент. Усмихваш се ,а очите заблестяват от напиращитете сълзи.
Онези 2 минути, в които всичко преживяно се превърта като лентата на фотоапарт.
Часовникът тиктака наобратно.
Той се приближава.
Не си сигурна дали това са сълзи.
Спира се пред теб.
Вече си разбрала,защото виждаш влагата в очите му. Осъзнаваш,че тъгата напира отвътре, завладява тяото му, измъчва лицето и накрая устата се сбръчква в ридание.
Прегръщаш го. Силно.И още по-силно .Страх те е да не го задушиш. Хълцането му те удря като с шамари. Боли те. Не можеш да изречеш нищо.Няма и какво.Не е нужно.
Болката му се слива с твоята.Сълзите потичат с неговите. Устните набъбват от отчаяние.Червенината на лицето му пламва върху твоето.Безнадежността овладява и двама ви.
Няма да се повтори.
Това е!
Свърши!
Толкова кратко!
Толкова красиво, истинско, нереално, невъзможно, недопустимо.
Той -все още едно недорасло дете, а ти -незавършена жена.Макар нито той да се възприема като дете, нито ти-като-жена!
Всичките му приятелки са били по-зрели от него.Мнoгoбройните ти гаджета са били истински мъже-по-възрастни от теб, умели в любовта и сексуалните ласки.Или просто така ти се е струвало.
А вие имахте всичко на всичко няколко бързи целувки, повече прегръдки и кратки моменти, в които той тайничко целуваше ръката ти, с цялата нежност, на която беше способен.
Усещаш се,че можеш да възпроизведеш всяка негова гримаса, всеки жест. Спомняш си дори всяко движение на тялото му, докато танцува. Смехът му кънти в ушите ти. Усещаш главата му на рамото си, докато е задрямал.Стискаш устни, за да задържиш сладостта от неговите.
Отпускаш се и политаш. Никакъв шум вече не те тормози от тълпата в автобуса. Не чуваш досадната музика. Не разпознаваш похотта.
Защото си отново с него.
На онова забравено място.
А замина с такова нежелание.
Без всякакви очаквания, с изключение на едно-"кога по-бързо всичко ще свърши".
А целият ти свят се преобърна.
Той го направи.
Тъкмо беше подредила малко мислите си. Беше начертала няколко плана за близкото бъдеще.Даже си купи билет за връщане.И се почувства щастлива от това.
И сега какво?
Съзнанието ти полудя, плановете загубиха очертание и днес дори отложи полета.
Какво правиш?
Да не си полудяла?
Това е само една илюзия. Спомен,който трябва да остане в миналото.
Чак сега усeщаш,че съм до теб и че през цялото време съм ти говорила. Но не помниш и думичка,от това,което съм казала.
Натискаш бутона, за отворяне на вратите,зашото това е твоята спирка.
Слизаш,а те се плъзгат зад теб и частица от него остава пpитисната между тях.
Друга -се прибира с теб.
Трета -ти прави компания за вечеря.
С четвърта -влизаш по душа.
Следващата те разсъблича.
Поредната- прави любов с теб.
Другата- те целува преди да заспиш.
А в прегръдките на последата- се събуждаш сутринта.
Надяваш се и днес да е същото.Защото знаеш,че няма да е по-добре.
Уви!
Тази вечер някой ще ти открадне първата част от неговия образ.
Утре -още една ще липсва.
Вдругиден-ще бледнее усмивката му,и така докато остане единствената възможна- споменът ,че си го срещнала.
И крадеца добре го познаваш.
Раздялата ли каза?!
http://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=217187
Имаш талант, продължавай!
Е,и ти си ми стар познайник от" Самиздат" в abv.:-)
а ако крадеца си ти...
Всъщност тази история не е замислена да бъде толкова тъжна:-)
По-скоро да покаже красотата и силата на нещо, което се случва много бързо и си отива бързо:-)