А може и това синхронизиране да е плод само на нашия вътрешен свят, който иска да запълни някаква зейнала дупка в момента в ежедневието и външния свят, която усеща или пропада. За да компенсира. Съзнанието ни постоянно си прави харакири с нас и ни подхвърля като топка. Създава проблеми, страх, а също и любов, страст, идея, че всичко е по-добро и вълшебно. Идеализира, без истинско доказателство.

Дали представата за другия- би била толкова красива в действителност?Или всичко ще рухне, когато бъде употребено.

Някои хора отлагат удоволствието, близо са, искат да го вкусят, но продължават да отлагат, защото си мислят, че когато вече дойде време да му се отдадат-ще е черешката на тортата, фойерверки и ще си е заслужавало всяка милисекунда чакане.

Аз не мисля така, отлагала съм удоволствието, но толкова пъти преди самото му отдаване съм го изживявала в представите ми, в тялото ми, предвуксвала съм го и ми е било на върха на езика и на устните, в порива на тялото, в сърдечния  ритъм, че когато то се случи- е някак приземяващо и отрезвяващо. Оказва се, че представата е била по-очарователна и рязко си идваш на себе си. Или ти си го изживял вече многократно и реалното не е същото-т.е. не е такова, каквото си си го създал предварително. Пропукване...

Или получават това, от което се нуждаят, а не това, което искат...или проумяват, че това, което са искали-вече го няма. Видоизменило се е. И са съкрушени и празни.

Не отлагайте прекалено дълго или просто се откажете от представите, за да може да се впуснете в реалността. Вашата. Не,нечия друга.