Постинг
02.01.2009 21:36 -
Да започнеш на чисто!
Автор: shikozna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3937 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2009 22:57
Прочетен: 3937 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 11.01.2009 22:57
Днес ми е леко странно смахнато.
Замислено, вглъбено.
Някак си съм се събрала в себе си и си говоря мислено.
Дали заради емоциите и виното снощи и множеството желания и пожелания, толкова на брой, колкото бяха фойерверките в празничната нощ.
Всъщност моето желание беше само едно ( заблуждавайки се ,че повторено и премислено многократно, ще вземе да ме споходи) и при всеки пукот в небето и то оттекваше в главата ми.
Дали заради този преход от старата към Новата година, който изчезва , както бенгалският огън в ръката ми.
Като някакво безвремие , в което се събрало цял един живот досега и още един, който чака да го грабне за ръката и да го пробута в настоящето.
Безвремие, в което искаш да оставиш всичко ненужно, тревожно, болезнено, проблемно и неясно "във времето". И ти да си останеш насаме с небитието. "Face to face", очи в очи, за да си поговорите насаме.Да му разкажеш какво искаш, да му довериш надеждите и мечтите си и да го накараш да обещае, че няма да те разочарова и не ще ги захвърли в някой ъгъл на безсмъртната си душа- да събират прах и паяжини.
И в това времево пространство , което часовникът не може да отброи, защото всичко е в ума ти, съзнанието си прави "харакири" с теб.
Кара те да си мислиш, че след като стрелката на циферблата се приплъзне, ти ще се промениш, ще станеш по-добър, по-мъдър, по-смирен, ще обичаш повече човека до теб и ще го нараняваш по-рядко, ще правиш по-малко глупости, ще се облагородиш и преродиш вътре в себе си.
Будалка те, че можеш да започнеш отначало, на чисто.
Че не можеш да отвориш сърцето ти, преди то да бъде разбито.
Че не е редно да се усмихваш широко, преди да си тъгувал и плакал издълбоко.
Че да се виниш за провалите си е все едно да обвиняваш сезоните за тяхното непостоянство.
Но майтапът не спира дотук.
Защото те изтъпанчва пред една поляна, отрупана с бял пухкав сняг, която е просто съвършена.
Няма стъпки или следи, които да те напътстват и водят.
Всеки път е в краката ти.
Само очаква да го поемеш.
Примамва те и ти се присмива ехидно за твоето недоумение.
А ти не можеш да помръднеш.
Нито знаеш коя е посокота, нито дръзваш да развалиш перфектната илюзия за чистота и непоквареност.
..................................................................................................................................................
Всъщност, не можеш да започнеш на чисто.
Можеш просто да продължиш!
Замислено, вглъбено.
Някак си съм се събрала в себе си и си говоря мислено.
Дали заради емоциите и виното снощи и множеството желания и пожелания, толкова на брой, колкото бяха фойерверките в празничната нощ.
Всъщност моето желание беше само едно ( заблуждавайки се ,че повторено и премислено многократно, ще вземе да ме споходи) и при всеки пукот в небето и то оттекваше в главата ми.
Дали заради този преход от старата към Новата година, който изчезва , както бенгалският огън в ръката ми.
Като някакво безвремие , в което се събрало цял един живот досега и още един, който чака да го грабне за ръката и да го пробута в настоящето.
Безвремие, в което искаш да оставиш всичко ненужно, тревожно, болезнено, проблемно и неясно "във времето". И ти да си останеш насаме с небитието. "Face to face", очи в очи, за да си поговорите насаме.Да му разкажеш какво искаш, да му довериш надеждите и мечтите си и да го накараш да обещае, че няма да те разочарова и не ще ги захвърли в някой ъгъл на безсмъртната си душа- да събират прах и паяжини.
И в това времево пространство , което часовникът не може да отброи, защото всичко е в ума ти, съзнанието си прави "харакири" с теб.
Кара те да си мислиш, че след като стрелката на циферблата се приплъзне, ти ще се промениш, ще станеш по-добър, по-мъдър, по-смирен, ще обичаш повече човека до теб и ще го нараняваш по-рядко, ще правиш по-малко глупости, ще се облагородиш и преродиш вътре в себе си.
Будалка те, че можеш да започнеш отначало, на чисто.
Че не можеш да отвориш сърцето ти, преди то да бъде разбито.
Че не е редно да се усмихваш широко, преди да си тъгувал и плакал издълбоко.
Че да се виниш за провалите си е все едно да обвиняваш сезоните за тяхното непостоянство.
Но майтапът не спира дотук.
Защото те изтъпанчва пред една поляна, отрупана с бял пухкав сняг, която е просто съвършена.
Няма стъпки или следи, които да те напътстват и водят.
Всеки път е в краката ти.
Само очаква да го поемеш.
Примамва те и ти се присмива ехидно за твоето недоумение.
А ти не можеш да помръднеш.
Нито знаеш коя е посокота, нито дръзваш да развалиш перфектната илюзия за чистота и непоквареност.
..................................................................................................................................................
Всъщност, не можеш да започнеш на чисто.
Можеш просто да продължиш!
И много вярно.
А кое беше твоето желание, което отекваше ведно с фойерверките в празничната нощ?
Или може би не смееш да го кажеш, защото носи нещастие? Но мисля, че се досещам...
цитирайА кое беше твоето желание, което отекваше ведно с фойерверките в празничната нощ?
Или може би не смееш да го кажеш, защото носи нещастие? Но мисля, че се досещам...
Е, не мога да го кажа, иначе няма да се сбъдне:-)
И всичко пак си остава една самозаблуда:-)
цитирайИ всичко пак си остава една самозаблуда:-)
От доста време се опитвам да си обесня всичко случващо се около мене, но мисля че сравнението ти с поляната, покрита със сняг, е точно това което определя като цяло бъдещето ни! Точно пред тази гледка съм изправен сега, а сърцето ми някак колкото е силно толкова и треперещо, стряскащо и плахо отказва да спре да се страхува, а винаги съм се допитвал първо до него!!!
Аз ти пожелавам просто да не ти се налага да минаваш през поляната сама, мисля че това е един от вариантите в които минаването е някак по приятно, приятна разходка през 2009:)
цитирайАз ти пожелавам просто да не ти се налага да минаваш през поляната сама, мисля че това е един от вариантите в които минаването е някак по приятно, приятна разходка през 2009:)
Благодаря за милите думи:-)
И... ще гледам да хвана някого за ръката, да се сборим заедно със снега:-)
цитирайИ... ще гледам да хвана някого за ръката, да се сборим заедно със снега:-)
Много точно казано -".. не можеш да започнеш на чисто .... можеш само да продължиш !"
цитирай
6.
анонимен -
Аз мога - а ти
28.12.2009 17:21
28.12.2009 17:21
Отчайваща точност на изказа и лошото е, че пак е Нова година и дано никой не е осквернил поляната защото това са душите ни - немного чисти и бели, а как мразя сам да си купувам и подарявам подаръци на коледа защото липсва изненадада, но умението е да можеш да се самоизненадаш. Аз мога - а ти
цитирайРядко мога да се самоизненадам, като че ли!
Не съм си самодостатъчна, а и не искам!
цитирайНе съм си самодостатъчна, а и не искам!