Прочетен: 1331 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2008 19:55
Музика,която те кара да мълчиш или да тъгуваш и забравиш къде си и кой си.
И две рибарски лодки,които се гонят или може би преследват,като две тела,които искат да се прегърнат .
Глъч на хора,шепот на вятър и песен на вълни,преплетени в едно.Не,не е романтика.По- скоро покой и умиление.Вътрешен мир в себе си, със себе си и останалите.Постигане на невъзможното.
И това момиче до мен.Или жена.Не е дорасла да бъде още жена,като че ли,макар да е очевидно зряла и да е преживяла много болка и сълзи.
С най-невероятно сините очи.Като морето,което бучи пред нас.Да,знам,че е твърде банално, сладникаво описание,но сините очи винаги са ме плашили,така че не бих преувеличила.
С момчешка походка и прическа,които я правят странно чаровна и дори женствена.С големи мъжки ,но красиви ръце.Плаха да признае какво иска и решителна да го постигне.Нежна към другите и безразлична към самата себе си.Песимист за собственото си бъдеще и искрен оптимист за мечтите на другите.С оформени бледи страни,като две ябълки,започнали да червенеят под слънцето.Никакъв грим,освен ако луничките не се броят.И пак признавам,че луничките са доста често срещан напоследък романтичен похват,но тя ги има в изобилие.Почти като “Пипи дългото чорапче”.
И как само се прехласна по тази картина в малкия антиквариат,сякаш видя призрак .Изнамери я измежду всичките стотици платна.Прерови всяко едно и я откри.Сякаш знаеше какво търси,а картината пък съзнаваше,че трябва да бъде открита точно от нея.
Защо ли?
Голо момиче,свило се на дъсчения под ,във формата на ембрион в майчина утроба.Сякаш не иска да бъде родена.Лицето не се вижда,закрито е от сянката на ръката,но подът е като че ли влажен от сълзите.Кожата-прозрачно бледа,чак те е страх да не видиш скелета й.Цялата фигура излъчва плашещо спокойствие,желана безпомощност.Не я е грижа,Не търси съчувствие.Само косата й безгрижно разпиляна в различни посоки.
Фонът в стаята не можеш го определи.Сякаш всичко около момичето е безразборно намацано с боите и после грижливо измито нарочно.Само тя стои едната такава съвършена.
Не мога да я измъкна от антикварното.Настроила всичките си сетива,за да проникне отвъд платното.Да се разтвори в цветовете и да попие в голото тяло,да бъде кръвта във вените,ударите на сърцето ,мислите в нейното съзнание.
.........................................................................................................................................
Искаше да я има.Да бъде нейна,завинаги.Да спаси момичето или себе си.
..........................................................................................................................................
Върнахме се на другия ден,но антиквариата беше затворен.
Автобуса ни тръгваше след 10 минути .
Не можах да й я подаря.
Подарих й само спомена за нея.
