Това е –ТЯ!

Моята приятелка.

Мога да кажа много неща за нея, а мога и да не изрека нищо, а сaмо да се усмихна.

Познавачите ще разберат за кого говоря-само по изражението на лицето ми.

Думите й–ме докосват.

Смехът й–ме развеселява.

Усмивките й -ме прегръщат,а пррегръдките й-съживяват.

Имала съм най-невероятните моменти с нея, най-запомящите се ,най-истинските.

Всеки би ни завидял.

И ще имам други такива-знам го!

Тя усеща кога ми трябва съвет и кога трябва просто да замъчли, но да бъде до мен.

Кога да ме остави сама,з а да се преборя първо със себе си.

Харесва странността ми.

Разбира нелекия ми характер.

Обича ме ,каквото съм, без да се опитва да ме променя.

Чете късите разкази, които пиша,и ме вдъхновява за нови.

Не "играе" с мен. А аз дори-не мога с нея.

Описвам я чрез себе си,защото е част от мен.

Най-хубавото е,че понякога дори не се налага да говорим, а се разбираме безмълвно.

Медиуми.

Радва се и страда с мен и за мен.

Не че нямаме мигове на напрежение ,неразбиране или противоречия.

Та тя е въздуха , а аз-водата.Едната не може да загаси другата.Но тя разнася във въздуха искрите на раздора, а аз-ги отмивам.

За да продължим на чисто.

..................................................

И все още вървим заедно.