Това място беше моят "отдушник", но нещо започна да ме задушава. Сдъвка и изяде вдъхновението ми, поквари намеренията ми, погълна страстта ми и започна да ръфа и от мен като гладно улично псе. Стана прекалено "вървежно", модерно, егоцентрично, дотолкова, че Уилям Текери с неговия "Панаир на суетата" -"ряпа да яде"( с цялото ми уважение към автора и книгата). Загуби уюта си. Принизи и обезличи собствената си същност. Изроди се. Ние, "блогърите"(все пак и аз попадам в това определение) го изродихме. Създадохме го, но не се грижим добре за него. Възпитаваме го с "чалгаджийски финес" и привкус на "позагнили круши". Тук -таме повява лек бриз, носещ свежест и чисто ухание на люляци и момини сълзи, но не е достатъчен, за да разсее тежката миризма на евтин наливен парфюм. Всеки иска да "изгрее" и да ни "ослепи" с таланта си , да прокара коментарите си като "висша форма на съзнание" и небрежно да подхвърли свалките си, защото видите ли- това не е сайт за запознанства. Не ми е комфортно вече. Не го чувствам като"моето място", което с удоволствие посещавах и усещах отпускаща атмосфера и топлина. Заприличало е на "фиешън кафето", където всеки отива да поразходи малко новите си дрешки и да проповядва градивна критика за "дрес кода" и "фейса" на останалите посетители. Трябва да бягам, за да не се обезцветя и заприличам на разкривена карикатура от някой "моден светски журнал".

Наясно съм с различните категории, които има в блога.Но това е моето усещане.

твоят блог е твой и е твое лично пространство и никой без твое резрешение не може да разсее от вън " тежката миризма на евтин наливен парфюм", ако тя идва от вътре. Много зависи и от целта, който си си поставила, когато си си открила блог и пишеш тук. Точно днес публикувах за разочарованието - имам прекрасна рецепта за него.
Това, че не ти е конфортно вече, не идва ли отвъртре, от душата ти. И тази велика стена не си ли я изградила между себе си и другите?

Съзнавам,че публикувайки този пост-ще има много критики към мен.Това не ме притеснява.Напротив-доказва тезата ми за "висшата форма на интелект и дълбока психология",която всеки иска да дари.

ти можеш да избереш само това, което ти харесва. Но моята цел не е да те критикувам, просто това е част от това, в което вярвам - че нашата действителност е отражение на нашето съзнание, на нашите мисли, думи и действия. А твоят блог е част от твоята действителност. Успехи.

:-)
И някои започнаха да трият коментарите, които направиха под този пост:-)

Съгласна съм с това, което пишеш... не трябва "блогърите" да са толкова порочни. Това е мястото да споделиш, за да ти олекне (може би), а не да ти наливат още масло в огъня и да те критикуват... Усещам как някои го правят "за рейтинг". Опитват се сякаш да докажат нещо.
И моето вдъхновение се изчерпа отдавна, но се надявам да се завърне някой ден...

Забавно ми е как някои "блогъри" писаха коментар и после го изтриха, сякаш се усъмниха в собствените си думи и преценки. Като заставате зад някоя позиция, стойте докрай зад думите си, не се крийте като някои мишоци.

Аз усещам (както казваш ти) начина, по който пишеш и публикуваш. Това, че си стигнала до един такъв момент е нормален. И аз съм се чувствала така. Това е естествен процес, насищаш се с нещо, вдишваш и трябва да издишаш, след като дробовете са се напълнили. Тези, които не те разбират, просто никога не са успявали да си напълнят дробовете докрай, а винаги са дишали повърхностно.

:-)
Стана ми мило:-)
Благодаря, Алина!