Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2009 11:15 - "Oтблизо" ( за един (не)познат)
Автор: shikozna Категория: Изкуство   
Прочетен: 1625 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 03.02.2009 16:27



Сигурен в несигурността си ,че иска да бъде с нея.

Така се успокояваше, оправдаваше и самозалъгваше.

Но за нея ли се отнасяше това или за другата?

А може би-за двете?

Тя не можеше да го промени или поне не в настоящето.

Колкото и да й се искаше, а знаеше, че той дерзае повече.

Колкото и да се опитваше, а беше убедена , че може и още.

Независимо от невинните флиртове, и словесните изкушение, бидейки повече приятел, отколкото ухажор.

Колкото и да й се струваше, че той се унася, отнася  и поддава на провокацията й.

Колкото и той да осъзнаваше себе си, чрез нея и нейните признания, обяснения, откровения.

А всъщност тя се пленяваше повече от начина ,по който я предизвиква или тя сама себе си предизвикваше?!.

 Той не правеше нещо специално.

Освен, няколко изтървали се от пръстите му смс-са, кратки телефонни разговори със сладки паузи на въздишки и едно очарователно за нея „р”или липсата на такова, което я разсмиваше.

Нищо романтично или дълбоко въздействащо.

Просто закачка, невинна, но желана, търсена.

Сграбчени моменти, закътани за размисъл между второто и третото питие.

Не бяха в едно и също емоционално равновесие.

Тя беше сигурна в несигурността си, че не иска да бъде с него.

Колко еднакво звучеше всичко и колко различно беше всъщност.

Той- неуверен в чувствата си, но убеден,че ги има.

Тя- предубедена по отношение на обичта, която изпитваше той.

Кой oт двамата тогава, беше  по-сигурния и по-несигурния по отношение на другия?

А по отношение на себе си?

Раздаваше го нахакано и самообладано, защото дистанцията му помагаше.Бяха се съюзили срещу нея.

Откриваше я в мислите си, когато тя не напомняше за себе си и тайничко очакваше следващия ден, за да си поговорят небрежно. И беше ненаситен за тази комуникация, защото запълваше липсата на друга такава.

Когато обаче я видя-цялото му присъствие излъчваше привлекателна свенливост и недостиг на самоувереност.

А тя се държеше свободно и фриволно, говореше директно и омайно.Нали си беше хербаризирала едно омайниче в задния джоб на дънките.

А нали знаете,че това цвете е толкова съвършено със своята ненатрапчива, семпла, непретенциозна красота и  никне на най-необичайните места, че няма как да не те плени.

Е,беше завладяло нея, но с него удари на камък.

Явно не си падаше по дивите цветя, а предпочиташе „опитомените”.

Страхуваше се да рискува с нещо несигурно, непознато, с неразбираема природа, толкова, че да реши да расте сред чукари.

Друго са си градинските- отглеждаш си ги, поливаш ги, грижиш се за тях, докато не решиш да ги откъснеш и поставиш в стайна ваза.

Не го винеше и нямаше право да иска от него да хукне да търси планински цветя  от рядък вид.

По-скоро я беше яд на себе си, че беше така сигурна в успеха на провокацията си.

Но той не го раздаваше авантюрист.

Не беше готов за нея.

Не бе подготвен да се чувства по начина, по който тя можеше да го накара и се страхуваше,че може да му хареса.

А тя беше ли толкова решителна, колкото си мислеше?

И нямаше ли да се свие под опашката, ако той  промени стратегията си?!

.............................................................................................................................................
Този път обаче не ставаше въпрос за нея.

Тя влагаше във всичко емоция и беше наясно с последствията.

А той беше разумният, премереният и привидно повърхностният.

Каза й ,че така му идва отвътре и тя почти му повярва.

Оставаше само да убеди и самия себе си.

Защото точно от това общуване той не спираше да бяга.

Затова изчезна, изведнъж, без да се сбогува.

А той все се озърташе да не би случайно да открие някое омайниче, поникнало в градината.

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vest0noska - Има една наука за Природата между ...
29.01.2009 13:35
Има една наука за Природата между Мъжът и Жената - ХЕРМЕТИКА.
А сред Природата , всеки е сам...

Твойта "двойка" е много объркана и в Двете природи...
Грозна гледка:))
цитирай
2. shikozna - "Грозна"?-твърде с...
29.01.2009 14:32
"Грозна"?-твърде силно е, по-скоро "объркана" и "лутаща се да намери себе си"!
и всъщност- дали е "двойка" или става въпрос за 2 "двойки" в сходни емоционални времена:-)всичко е въпрос на интерпретация:-)
цитирай
3. анонимен - tova za omaini4eto mnogo mi haresa i ...
29.01.2009 16:15
tova za omaini4eto mnogo mi haresa i dopadna..tq naistina li e takava
цитирай
4. shikozna - :-) не знам:-) знам само каква ...
29.01.2009 16:30
:-)
не знам:-)
знам само каква пъстрота, ведрина и красота носят много цъфнали омайничета, израстнали сред камънаци:-)
цитирай
5. fenor - Предлагам...
02.02.2009 17:06
... "Омаяното омайниче", кратко и неясно, като опита! :)
цитирай
6. shikozna - Харесва ми!:-)
02.02.2009 20:11
Харесва ми!:-)
цитирай
7. анонимен - от Алина
01.06.2009 23:03
Отново прибързан коментар, без да прочета целия разказ. Отново точно казано като за мен. Уникално!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shikozna
Категория: Изкуство
Прочетен: 90270
Постинги: 34
Коментари: 123
Гласове: 580
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол