Прочетен: 3578 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2008 00:17
Стоя и я гледам.
Освен смахнат, но талантлив художник ,съм и телепат.
Чета мисли, прониквам в мозъците на хората.
А те само ако знаеха за моите способности..........
Доста щеше да си помисли дамата на предната седалка, която потръпва само при мисълта за снощния си оргазъм с новия любовник и се подхилква дяволито в очакване на следващата командировка на съпруга й, или мъжа, който си мисли как можа да изпие цял литър концентрат и да легне с тази „грозна като смъртта”, която на всичкото отгоре се оказа и травестит и „осакати” мъжкото му достойнство за седмици напред.
А тишкарчето до мен, което си пресмята „бройките” и тъй като броенето му спира само до пръстите на едната ръка, решава да съчини някой друг сексуален подвиг.
Да, и моята не е лесна, какво си мислите.
Тежишко е, да не прихна да се смея и да помогна в пресмятането на момчето( е, какво, приятел в нужда се познава) или да започна да си тананикам” Не си ми спешен, ръцете знаят как”( на една мнооооооогооооо прочута фолк дива) или да попитам съпруга на дамата (между другото той работи в съседния отдел” Връзки с обществеността”) дали не правят някакъв основен ремонт на апартамента, че докато той „изкарва прехраната”,много майстори се изреждат у тях-то не са плочкаджии, водопроводчици, то не са жичкаджиите от кабеларката, явно много връзки е създал с тази „общественост”.
Но...
Отплеснах се малко.
Да се върнем на нея.
Иска ми се да я нарисувам, но първо трябва да я поизуча малко.
Симпатяга е.
Днес обаче не е свежарка.
Нещо очите са й едни такива тъжни, влажни, недоспала ли е, какво ли?
Признавам си, с нея ми е трудно.
Затова я избрах ( дет се вика „предизвикателство”) да бъде предмета на курсовата ми работа-„Художествено–психологичен портрет”.
Какво ли не измислят вече в тази Художествена академия.
Какво си мислят, че освен художници и психолози ли трябва да бъдем?!
Пак се отклоних леко.
Пуснала си е mp3 и от слушалките се чува яко „черно”, увеличава го, но няма как да стане, мръщи вежди, защото и на „макс” дочува най-якото ”чалга радио” , с „6 ,без 10’. А на всичкото отгоре не е толкова часа.
Погледът й е зареян някъде в пода на автобуса.
Е, тя пък, какво се муси, че кондукторката е пропуснала да „очисти”един фас, случва се.
Тъй като художественият портрет нещо издиша и не ми върви-решавам малко да поработя върху „психологическия”.
Добре, съсредоточен съм.
Какво си мисли?
„Снощи, защо ми беше да го правя”
„Исках го ок, ама пак емоционално подходих, твърде емоушънъл”
„За мен ли е”?
Вярвам ли му”?
„Защо се питам?”
„След като съм с него?”
„О,не знам..”
„Не ми се мисли,”
„Страх ли ме е?”
„Дразня се, от това, че не ми се мисли и не мога да го измисля, а трябва ли?”
„Трябва ли днес...”
„И работата.....?”
„Говоря прекалено много и още толкова мисля….”
„И тази чалга,....ще вземе да ме осени някое чалгаджийско просветление и после ела да видиш....”?
„Този пък защо ме зяпа така?”
„Хм...”,
„Да, аз май го виждам често в автобуса”.
„Сега ще му разкажа аз за какво става въпрос...”
„Но да не се отвличам с ....
„Квартирата, ние, аз...”
Да,”аз”,какво искам „аз”?,
И защо все „аз” и защо все „аз” го слагам пред „ние”?.
О,това „защо” и „не знам”-защо не ги премахнат от правописния и правоговорния речник.
Колата...
Да звънна на...
И тя....
А той...
................................................................................................................................................
Оо,това момиче ще ме подлуди, не може ли да се фокусира върху една две,ок- три въпросителни и да сложи удивителните.
Така не става.
Разбърква ме.
Не мога да й хвана края?
А моята дипломна работа?
................................................................................................................................................
Скъсаха ме!
То беше ясно.
Рецензията:”Художественият елемент от портрета-бил съм го размил, поразмазал, не можело да се различи мъж ли е жена ли, а пък за психологическия елемент- него изобщо не съм го доловил и усетил и психолог от мен нямало да стане.
Ха, намерили какво да ми кажат.
Ентусиастите му с ентусиасти.
Я, да ги видя те как биха нарисували тази .........................
.......А и след тези хвалебствия за курсовата работа на някаква мадама от другата група.
Как образът в портрета бил толкова ясен, фокусиран върху обекта на своето съзерцание, как го била уловила толкова живо, истинско, досущ като автопортрета на Ван Гог, но за щастие този не бил с едно ухо.
Как „психологическият профил” говорил за един такъв смахнат, но романтично смахнат младеж, вглъбен и проницателен, сякаш има способностите да прониква в главите на хората и да чете мислите им.
Е, какъв е този портрет дето го е изтипосала, та си правят такива дълбоко философски умозаключения?!.
................................................................................................................................................
Но…..,
Ъъъъъъъ……..,
Ай стига, бе………..
Ама това съм аз!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Вперил поглед в нея.
02.12.2008 21:00
била съм и в музея му в Амстердам,така че пределно ми е ясно.
Благодаря, за зоркия поглед!
02.12.2008 22:01
Няма да се обяснявам.Никой не те кара да ме четеш и кое още можеш да намажеш с мед?