Вече няколко месеца той беше “странната птица”, която „гнездеше” в ежедневието й .Сезонно ли щеше да бъде, целогодишно ли-престоеше да се разбере.

Харесваше начина, по който изричаше името й- уверено и властно.Обожаваше моментът, в който се накланяще към лицето й ,за да получи целувка- смирен, притихнал, в очакване на нещо толкова лично и истинско -топлината на устните й.

Държаха се за ръцете,но не като влюбени, а убедени в нуждата да преплетат пръстите си  точно в онзи момент, когато дъждовните капки се стичат по стъклата и се чува мокрия шум на колите отвън.

Мълчаха, но не защото нямаха какво да си кажат, а защото мълчейки, споделяха чувства, които думите са безсилни да опишат, а и няма смисъл да го правят. Защото тези чувствa ухаят във въздуха  като скъп парфюм  и притварят очите им от задоволство.

Не го считаха за романтично,приемаха го за естествено.

Пазеше всичките й смс-и и после й ги четеше на глас,а тя си запушваше ушите, защото не искаше да чува колко уязвима може да бъде.

Колекционираше всяка, изпуснала се в момент на емоционална слабост, негова дума, за да може да му го върне заради смс-ите.

Изучаваха се, разучаваха се, провокираха се, нямаха се и се имаха един друг.

Вълнуваше го, възбуждаше го и беше започнала да разбърква и него.

Влияеше й,желаеше го и все още му позволяваше да не й показва,че я харесва именно заради червилото, което не слагаше, полите, с които рядко се издокарваше и откритата чаровност, с която флиртуваше неприкрито.

Дразнеше се от този , на когото провокативно се преструваше.

Ревнуваше тази, която тя всъщност не беше.

Страхуваха се един от друг- да не бъдат наранени, предадени, опитомени и овладени.Тя обаче беше по-смелата.

Казваше й ,че понякога се държи като малко дете, но тайничко това го караше да се усмихва, когато тя не е до него.

Не искаше да й признае,че въпреки,че е жена,се държеше „по мъжки с него”.Че е „пич”,макар и толкова крехка,чувствителна и „дълбока”.Да,”дълбок” човек беше най-хубавия комплимент, изречен от него, който кънтеше в съзнанието и сърцето й.А още по-приятното беше,че той  не  го каза, за да я впечатли, а защото го беше усетил ,а това го плашеше.

И той се отдръпна.

Както костенурката,която бързичко си прибира главата под черупката,за да може да се предпази.

А тя не беше свикнала да бъде ловец на мъжки костенурки.

Достатъчно й беше предизвикателството да се справя със „странните птици”.

Измори се да очаква полета им само при безоблачно време и да се крият под козирките на покривите , когато вали.

А тя дори нямаше навика да носи  чадър.

Престана да очаква да чуе”чуроликането” им.

Не се интересуваше вече от прогнозата за времето и тайничко да вдига глава нагоре- в очакване да види разперените им криле.

Беше изморена от тези прелетни създания.

Дори и „защитените редки видове”не представляваха повече интерес за нея.

…………………………………………………………………………………………..

Беше дошъл сезонът на костенурките.

лично, истинско, топло, леко разбъркано, зряло, написано на/бързо, недоизпипано, но искрено и красиво!

:-)Да,като че ли това е моят стил на писане!:-)

svarih edna kostenurka i stana 4udesna supi4ka.Imam druga 4ervenobuza kostenurka i da vi pitam s kakvo mi predlagate da q potpravq

svarih edna kostenurka i stana 4udesna supi4ka.Imam druga 4ervenobuza kostenurka i da vi pitam s kakvo mi predlagate da q potpravq

svarih edna kostenurka i stana 4udesna supi4ka.Imam druga 4ervenobuza kostenurka i da vi pitam s kakvo mi predlagate da q potpravq

С друга червенобуза костенурка и внимавайте, да не Ви приседне!
Мн.е удобно да си анонимен, нали?!