Гледам ги и им се усмихвам!
Как мога да не им се радвам,като са кацнали точно на едно дърво,което виждам през прозореца на офиса ми.
Няколко балона!Два жълти,два червени,само зеления е самотен,без половинка!
Как са се озовали там?
Да не би някой да е искал да ми направи подарък,за да види  щастливо -детското изражение на лицето ми-рано сутринта?
Не,не вярвам да съм толкова специална,че  да се катери по тъмно ,на  двадесетметрово дърво,при минус 10 градуса,само за да види усмивката ми.
Сигурно някое дете ги е изпуснало по невнимание и е плакало,а аз сега им се радвам!
 .......................................................................
Брули ги вятъра, гони ги от това дърво,иска да ги раздели,ама те не,та не-трябва да ми правят компания за деня.И остават заедно.
Сигурна съм,че заедно и ще хвъркнат,за да кацнат пред погледа на някой друг и да оцветят дори за малко мислите му.
И ще носят моите въздишки и мечти,ще грабнат и неговите,за да стигнат до ТЕБ!

Всъщност може би някой ги е закачил точно за теб? :)

... а защо не

Szia Vanja! Sajnalom, hogy a nagymamad nincs jol! De ne legyel szomoru! Puszillak! Dani