Постинг
16.12.2007 21:17 -
Танцът на фенерите
Малък празник и няколко окачени фенера.Вятърът ги полюшва и заедно репетират за вечерта.
Топла атмосфера.
Множество наредени сергии,с ръчно изработени красиви дрънкулки и мъниста, с дребни уникати,плод на някоя щура идея и всичко примесено с точната мяра от вкус и пъстрота.Без кич и помпозност.
Те говорят.Не са им нужни продавачите.Привличат погледите,предизвикват вълнение ,неудържат порива.Порив за живот,порив за любов и споделена радост.
Силуети и сенки.Сенките на чадърите,бдещи над тази пулсираща малка задънена улица.Задънена ,но задъхана.Задъхана от щастие и копнеж.
Хиляди цветове.Жълто сливащо се със зелено.Кафяво играещо с червено.Оранжево привличащо бананено,и бледо розаво,и лила,и още, и още.Цветовете се превръщат във вкусове.Като изкусителните дребни сладки на единствената витрина.
Няма черно.Не му е мястото тук.
Смрачава се,но и мрака не е черен,а е огнено червен.
Залеза ли е това?
Промъкваш се сноп светлина.
Ех,тези дървета искат да запазят това чудо само за своите очи.Егоисти.
А децата се раздават и даряват себе си.Бягат,гонят се,търкалят,катерят се,падат и стават.Веселба и този неподправен техен смях.Силен детски кикот.
Колко е хубаво.Вярата,надеждата,днешното,утрешното-всичко е в тях.
......Лек шум.
Усилва се.
Неприятен,дразнещ,стържещ по душата ти,боцкaщ сетивата ти.
Тънки високи токчета,изполющени върхове на обувки,чорапогащник на едри дупки.Виждаш само крака или по-скоро меса,мръщиш вежди,после зинваш уста.
О,има и още.
Дълбоко деколте,начервено лице,намазани очи и връхлитаща коса.
Размазва цветовете.
Как да продължа?
Нежелан контраст.Друга идея.Каква ти идея?Липса на такава.
Излишно присъствие,убиващо всяко вдъхновение.
Или?!
Не,чакай!
Пляскъщи ръце.Тананикане.Отмерване на нотите,на паузите,на времето.
Тя твори.Клати глава,мърда устни,пише "до",а после слага "диез".Оглежда се,търси музата си,мисли,спира и пак продължава.
Кипеж.
Връща цветните мисли.
...............................................................................................................................................
Фенерите светват.
Запяват и заиграват.Цял ден са очаквали този момент.
Първият и последен танц.Започват с "танго"-динамика,подготвяща възбудата.Преминават на" пасо добле" и страстта ги завладява.Удрят кастанети и потропват обувки.Следва "салсата"-хвърлят се в нея-огън гори. Hакрая завършват с валс.Нежно,плавно с лек реверанс.
Публиката им ръкопляска,чуват се възгласи"още", "на бис" .
Решават да им подарят още един сладостне миг-"танцът на влюбените".
Всички започват да танцуват.Затварят очи и не виждат нищо.Само усещат.
......................................................................................................................................
Фенерите угасват.
Май трябва да тръгвам.
Топла атмосфера.
Множество наредени сергии,с ръчно изработени красиви дрънкулки и мъниста, с дребни уникати,плод на някоя щура идея и всичко примесено с точната мяра от вкус и пъстрота.Без кич и помпозност.
Те говорят.Не са им нужни продавачите.Привличат погледите,предизвикват вълнение ,неудържат порива.Порив за живот,порив за любов и споделена радост.
Силуети и сенки.Сенките на чадърите,бдещи над тази пулсираща малка задънена улица.Задънена ,но задъхана.Задъхана от щастие и копнеж.
Хиляди цветове.Жълто сливащо се със зелено.Кафяво играещо с червено.Оранжево привличащо бананено,и бледо розаво,и лила,и още, и още.Цветовете се превръщат във вкусове.Като изкусителните дребни сладки на единствената витрина.
Няма черно.Не му е мястото тук.
Смрачава се,но и мрака не е черен,а е огнено червен.
Залеза ли е това?
Промъкваш се сноп светлина.
Ех,тези дървета искат да запазят това чудо само за своите очи.Егоисти.
А децата се раздават и даряват себе си.Бягат,гонят се,търкалят,катерят се,падат и стават.Веселба и този неподправен техен смях.Силен детски кикот.
Колко е хубаво.Вярата,надеждата,днешното,утрешното-всичко е в тях.
......Лек шум.
Усилва се.
Неприятен,дразнещ,стържещ по душата ти,боцкaщ сетивата ти.
Тънки високи токчета,изполющени върхове на обувки,чорапогащник на едри дупки.Виждаш само крака или по-скоро меса,мръщиш вежди,после зинваш уста.
О,има и още.
Дълбоко деколте,начервено лице,намазани очи и връхлитаща коса.
Размазва цветовете.
Как да продължа?
Нежелан контраст.Друга идея.Каква ти идея?Липса на такава.
Излишно присъствие,убиващо всяко вдъхновение.
Или?!
Не,чакай!
Пляскъщи ръце.Тананикане.Отмерване на нотите,на паузите,на времето.
Тя твори.Клати глава,мърда устни,пише "до",а после слага "диез".Оглежда се,търси музата си,мисли,спира и пак продължава.
Кипеж.
Връща цветните мисли.
...............................................................................................................................................
Фенерите светват.
Запяват и заиграват.Цял ден са очаквали този момент.
Първият и последен танц.Започват с "танго"-динамика,подготвяща възбудата.Преминават на" пасо добле" и страстта ги завладява.Удрят кастанети и потропват обувки.Следва "салсата"-хвърлят се в нея-огън гори. Hакрая завършват с валс.Нежно,плавно с лек реверанс.
Публиката им ръкопляска,чуват се възгласи"още", "на бис" .
Решават да им подарят още един сладостне миг-"танцът на влюбените".
Всички започват да танцуват.Затварят очи и не виждат нищо.Само усещат.
......................................................................................................................................
Фенерите угасват.
Май трябва да тръгвам.
no comment
цитирайЗащо-искам коментарите ти!:-)
цитирайще имаш коментари... когато имам коментари ще ги видят всички
цитирай
4.
анонимен -
Къде тва?
25.09.2008 20:35
25.09.2008 20:35
В Китай ли?
цитирайНе:-)!
Това е импресия-може да бъде навсякъде!
В случая е от Будапеща:-)
цитирайТова е импресия-може да бъде навсякъде!
В случая е от Будапеща:-)
6.
анонимен -
А ти ходи ли в Китай?
26.09.2008 00:14
26.09.2008 00:14
Не,още:-)!
А ти?
цитирайА ти?