Не можеше да понесе целия емоционален заряд, който се носеше във въздуха.Сълзите капеха по бузите й. Сълзи на тъга,че всичко това няма да се повтори.Накараха я да се почувства твърде специална, а тя не беше. Беше обикновена. Предчувстваше ,че ще е тежко,но не очакваше да е така трудно. Знаеше,че всичко ще й липсва, но то щеше да й липсва твърде много.
Гледката през прозореца всяка сутрин, странната музика по радиото, пияните бездомници в подлеза, през който минаваше на път за работа, надутите костюмари,които пушеха нервно пред входа на банката и мириса на зима там. Дори той беше различен .Усещаше го с връхчетата на пръстите си и крайчетата на косата си, но това й доставяше удоволствие. Беше щастлива. Въздишаше от задоволство,и се усмихваше на зяпналите я от минаващите коли мъже.
Запозна се с невероятно много хора. Появяваха се в живота й съвсем случайно или планирано, дори очаквано, но винаги си тръгваха-след минути,часове, дни. Но хубавото беше,че тя знаеше ,че времето им заедно е преброено и попиваше всичко от тях: думи,жестове, усмивки ,сълзи ,погледи.
Беше като вампир, излезнал на лов при пълнолуние.
И после щеше да оцелява със събраното седмици, дори месеци наред. Сякаш предсказваше собственото си бъдеще.
...........................................................................................
Не спря да хлипа и подсмърча дълго след като самолетът излетя. И като че ли нарочно дяволито беше й отредено последното място , за да бъде достатъчно близо до изхода , ако реши да бяга и да се върне при стария си начин на живот .
Не го направи,само изпрати една въздушна целувка ,която взриви въздуха навън и вътре в нея.
........Когато видя родната земя си помисли , че е готова. Но не беше.
Не си спомняше колко време вече стои и чака багажа си, а той отдавна се клатушкаше по лентата и много ръце се протягаха и отдръпваха от него.
Краката й бяха изтръпнали, ръцете -омалели, очите- подпухнали и неподвижни , съсредоточени само в една точка- пистата, където всяка минута кацаха и излитаха самолетите.
.............................................................................................
Е,това беше!
Свърши се!
Беше си вкъщи , а се чувстваше като на гости. Всичко й беше сиво, безразлично, тъжно.
Старите й вещи, книги, снимки, талисмани я отблъскваха и плашеха. А й бяха толкова мили ,преди да замине.
Дори първата среща с приятелите не я разведри. Не беше готова да говори за това, което бе имала само преди няколко дена.
Искаше да го запази само за себе си, да заспива и събужда със спомена, да се храни с него, да пие от него, да диша и обича с него.
Загуби вдъхновението си за писане, нехаеше за сбирките с близките й хора , спря да споделя с тях, забрави да се усмихва. Изолира се от света около нея.
Чудеше се как да се справи .Живееше насън , сънувайки -се чувстваше жива.
Беше й необходимо нещо, което да я дръпне в днешния ден , за да не заспива с вчерашното щастие. Тръпка, живец. Дори не можеше да си го представи, защото беше изживяла всеки миг там и се беше раздала на самата себе си -докрай.
Но една вечер усети крещяща нужда да напише нещо, да разкрие себе си на лист хартия.
Започна неуверено. Думите не идваха лесно. Бяха тромави, несигурни, измъчени.
Няколко дни започваше отново или продължаваше от мястото, където беше стигнала предната нощ.
Съзнаваше, че не се получава да пише на един дъх , че вдъхновението се крие от нея, но все пак си беше някакво начало.
Накрая написа един обикновен разказ-умерено емоционален, достатъчно логичен и средно интригуващ. Редовете,които четеш в момента.
Но беше уверена,че точно той ще отприщи съвсем скоро онази енергия ,устрем и страст, които я изпълваха преди да нарисува поредната картина с думи , която не мошеш да откриеш на изложба, а единствено тук, в този форум.

П.П. Вдъхновено от всички млади и улегнали таланти в този форум.

Това е писано от мен. Това е истинско, което значи - универсално. Накала ме да се просълзя, защото това съм аз. (И може би всеки, преживял подобно нещо)

не е анонимен - а съм аз Алина