Постинг
03.12.2007 21:05 -
Нужда от прегръдка
Нужда от прегръдка
Толкова красива музика. И защо винаги красивата музика е тъжна? Тъгата ли е красива? Красив ли е човек, когато е тъжен?
Сълзи. Да,очите ми се пълнят със сълзи и не виждам колко разкривено и неравно изписвам буквите. Но даже и това издава чувствата ми.
Странно. Наистина особено чувство.Толкова добре я познавам и въпреки това ми е малко далечна.И това отдалечаване ще се развива.Тъжно ми е. А и толкова ми е топло, но странно топло. И защо ли използвам толкова често думата „странно”?! Всичко си има обяснение и аз го знам ,а когато казвам „не знам” ,просто искам да се измъкна от въпроса,от отговора
,ot човека,от любовта. И не само аз.
Добре,”странно”-заради спомените.Те са това,което ме крепи, топли, гложди, човърка.И те са минало. Сега е друго. Тя е друга, аз-също.Не съм си вкъщи, но се чувствам у дома. В моята стая, с моя аромат, с моите снимки, с моите страхове, блянове и надежди, с атмосферата, в която запсивам и се събуждам ,и ми е спокойно.И ми става спокойно,като я видя и усетя. Някакъв уют. Малък мой уют. И го чувствам.
Не знам защо съм тъжна-ето пак „не знам”.
Добре де ,много мисля! По-добре да чета ,за да не мисля.Не, и това не действа.Чета ,без да разбирам и мислите са пак едни и същи, дори и други са успяли да се промъкнат.Човъркат и тормозят. Но всъщност-не бих казала тормоз,а гъдел.Съществена разлика има в смисъла на двете думи, нали? Зависи от гледната точка.
Всичко е на един дъх-мисъл ,движението на ръката ми, музиката, биенето на сърцето ми.Уязвима съм. Сега. С изострени сетива. Всичко ме докосва и разчувства ,и вълнува.Толкова е истинско. Заседнало е по средата на гърлото ми. Няма да е спокойна ноща.
И тези щурци.
Щурци. Сега се усмихвам, защото се сещам за един интересен човек и няколко красиви думи,които не бяха тъжни.И това е достатъчно. Отново спомен. Низат се един след друг и се преливат и преплитат в настоящето. Поемам си дъх.Чувствам го в гърдите си. Не е болка.Тежест е! От какво? За какво? Защо?
Липса- това е чувството.
Нужда от усещане на нещо топло-топло легло ,топло тяло, топло сърце,топли думи ,топла усмивка , топъл дъх.
Нужда от прегръдка.
Толкова красива музика. И защо винаги красивата музика е тъжна? Тъгата ли е красива? Красив ли е човек, когато е тъжен?
Сълзи. Да,очите ми се пълнят със сълзи и не виждам колко разкривено и неравно изписвам буквите. Но даже и това издава чувствата ми.
Странно. Наистина особено чувство.Толкова добре я познавам и въпреки това ми е малко далечна.И това отдалечаване ще се развива.Тъжно ми е. А и толкова ми е топло, но странно топло. И защо ли използвам толкова често думата „странно”?! Всичко си има обяснение и аз го знам ,а когато казвам „не знам” ,просто искам да се измъкна от въпроса,от отговора
,ot човека,от любовта. И не само аз.
Добре,”странно”-заради спомените.Те са това,което ме крепи, топли, гложди, човърка.И те са минало. Сега е друго. Тя е друга, аз-също.Не съм си вкъщи, но се чувствам у дома. В моята стая, с моя аромат, с моите снимки, с моите страхове, блянове и надежди, с атмосферата, в която запсивам и се събуждам ,и ми е спокойно.И ми става спокойно,като я видя и усетя. Някакъв уют. Малък мой уют. И го чувствам.
Не знам защо съм тъжна-ето пак „не знам”.
Добре де ,много мисля! По-добре да чета ,за да не мисля.Не, и това не действа.Чета ,без да разбирам и мислите са пак едни и същи, дори и други са успяли да се промъкнат.Човъркат и тормозят. Но всъщност-не бих казала тормоз,а гъдел.Съществена разлика има в смисъла на двете думи, нали? Зависи от гледната точка.
Всичко е на един дъх-мисъл ,движението на ръката ми, музиката, биенето на сърцето ми.Уязвима съм. Сега. С изострени сетива. Всичко ме докосва и разчувства ,и вълнува.Толкова е истинско. Заседнало е по средата на гърлото ми. Няма да е спокойна ноща.
И тези щурци.
Щурци. Сега се усмихвам, защото се сещам за един интересен човек и няколко красиви думи,които не бяха тъжни.И това е достатъчно. Отново спомен. Низат се един след друг и се преливат и преплитат в настоящето. Поемам си дъх.Чувствам го в гърдите си. Не е болка.Тежест е! От какво? За какво? Защо?
Липса- това е чувството.
Нужда от усещане на нещо топло-топло легло ,топло тяло, топло сърце,топли думи ,топла усмивка , топъл дъх.
Нужда от прегръдка.