Изобщо нямаше идея и обяснение защо започна да пише за нея .Не я познаваше добре,почти не беше общувала с тази жена,дори не я понасяше.Дразнеше я.
Подсмихна се ,защото й хрумна каква може да е причината.Те двете всъщност си приличаха.
Да не би тогава да искаше да пише за себе си?!Самолюбива бе, самовлюбена, но чак пък толкоз.
Не, пишеше за нея.
Хубава беше,колкото и размито да й се струваше това понятие.С флиртуващи лунички по носа .Издокарваше се,подчертаваше гърдите си с подходящи деколтета,но всеки детайл от външния й вид и поза беше премерен до последния мъжки поглед и копнеж по нея.
С такава страст засмукваше цигарата, че мъжете получаваха ерекция,само докато я гледаха как пуши.А тя пушеше много.
Говореше бързо, припряно,нервно ,грубо дори, но това й харесваше.Правеше я по-самоуверена, нагла, гореща, секси. Не се усмихваше често, а когато го правеше, изглеждаше неестествено и непривично за нея. Само луничките заиграваха по носа й ,когато кокетничеше с мъжете.
Но сериозността беше нейната стихия и много й отиваше.
Не й харесваше да разменя размисли и мнения за живота и мъжете ,както и за други подобни “женски приказки” с приятелките на малкото свои приятелки.Тя дори и с тях понякога и бе досадно да споделя.Но много държеше на тях,и те можеха да разчитат на нея.
Обичаше дъщеря си,но беше отегчена от брака си.Не, не мислеше за развод.
Всъщност хората и събитията около нея бързо й ставаха безинтересни.Често говореше с досада за всичко и всеки.Но обичаше живота си. Не мрънкаше често, но мърмореше повече.
И май се превръщаше в работохоличка. Така се спасяваше от скуката вкъщи.
Не, нямаше намерение да си намери любовник.А ухажори ,колкото искаш , но всичките им свалки й се струваха безцветни, безвкусни и безлични.
А толкова се желаеха с мъжа й.Някога не можеха да се наситят на плътта си. Сега обаче бяха пренаситени,чак празни.Празни един за друг.
А дали се обичаха още?!
Отново се замисли защо пишеше за тази жена.Но още повече се вбесяваше от факта, че думите идваха сами, без да се замисля.Просто извираха изпод ръката й.
Имаше някаква тайна.Нещо мистично.А тя умееше да чете поличбите. Обърка се.
Ами ако тя заприличваше на тази жена? Ако се превръщаше в нея и съдбата искаше да й даде урок?
Силно тръсна глава.
Не,нямаше как да е вярно.
Тя беше симпатична,чаровна дори,но чак пък красива.Обожаваше да се смее с глас и го правеше често.
Вярно-имаше лунички,на носа.Съвпадение просто.
Но говореше спокойно ,изискано,делово.Беше много общителна, само да не говореше за себе си.Малко цинична.
И тук се успокои много,защото от следващите редове щеше да си проличи,че не говори за себе си.
Защото скоро не й предстоеше да се омъжва, та тя дори си нямаше гадже.
Нямаше дете,макар да й се искаше да има.И беше изпълнена с любов,която очакваше своя притежател. Само където мъжете я отегчаваха и не й беше до тях в този момент. Нали наскоро беше приключила с една дълга и мъчителна връзка.
Реши до допие сутрешното си кафе и да спре да мисли за нея.
В следващия миг един добре изглеждащ мъж се приближи към нейната маса.
Луничките й заиграха под лъчите на ранобудното слънце и тя леко се усмихна.
Чу гласа му да я пита:
-Имате ли огънче?
-Не! -отвърна тя.Не пуша!
Мъжът леко се смути и добави с недоумение:
-Сигурно се шегувате,защото догарящия фас между пръстите ви всеки момент ще ви причини болка!
Тя пребледня и разхвърли листовете под ръката си.
Пепелникът пред нея беше пълен с угарки,носещи отпечатъка на нейното червило.

Аз трябваше да избера. Чета сега и осъзнавам какво не съм направил, а е трябвало. Как съм мълчал, когато не е трябвало и как съм говорил, когато е трябвало да мълча.
Всъщност винаги съм знаел кое е правилно, само дето ме е било страх да го наложа. На мен, на нея. Сега знам, не мога да го направя... ахаха, мога само да го напиша. Като "наръчник", към който никой няма да посегне...
Говорих с майка си преди малко. Не щото говоря с нея често (рядко и се обаждам) не щото нещо зависи от нея. Просто защото с нея мога да говоря така, като с никой приятел. Щото ме познава, разбира, без да се меси.