Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2007 21:04 - Есенен полъх
Автор: shikozna Категория: Хоби   
Прочетен: 848 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 09.04.2009 16:32


Окапали листа, които се прескачат едно друго на улицата и такива, които все още танцуват във въздуxа. Едно от тях попада в ръката й, друго се заплита в косата й. Протяга се ,за да откъсне няколко узрели шипки, които остават доволни от топлината на длaнта й.Събрала е няколко шишарки и повече кестени.Със сигурност ще запази един в джоба си.Чула беше ,че носили късмет.Искаше й се да намери малко черупки от орехи и желъди,беше набрала стръкчета трева и сухи цветя. В къщата ,в която беше отcеднала, забеляза онази полусчупена глинена ваза,останала без половината си тяло.
Щеше да се получи прекрасна икебана.Непретенциозна,семпла,без излишни детайли.Малък разкош.
Като нея.
Не можеше да я изработи втутакси,макар да й се искаше. Липсваха й 2 от детайлите,пък и се нуждаеше от още малко вдъхновение. Поне него знаеше къде да го открие.

Запъти се към езерото.Беше го видяла през прозореца ,но на стъпка от готовата да те погълне огледална повърхност, всичко беше по-истинcко,по-унесено,по-замечтано,дори леко меланхоличнo,по-близо до душата й, до нея.Лекият вятър докосваше водата и заедно сътворяваха множество пръски,които полепяха по лицето й. Нечовешка ласка.
В далечината виждаше силуети.Рибари бяха.Играеха с рибите,или рибите ги разиграваха.Мяркаха се и лодки,останки от тях,както и самотно стърчащи ръждясали железа.Явно преди време е имало мoст,който е свързвал единия бряг с другия.А сега единственото,което ги съединяваше- бяха паяжините, рожба на денонощен труд.
Застудя и тялото й потръпна.Беше захвърлила шала си на леглото в стаята си,веднага щом се настани и сега й липсваше много неговата прегръдка.Нуждаеше се от нея.
Не и се връщаше все още,макар да бе започнало да я втриса.Реши да разгледа по-отблизо  отвътре онази стара постройка,приличаща на кула.Поне там щеше да е на завет.
Но телената врата беше заключена.На бледата светлина успя да прочете надписа:" Влизането забранено".
Като сърцето й. За по-голяма безопасност на любопитковците.
Не се учуди.
Нямаше друг избор,освен да се прибере в стряскащо подредената и префънцунена стая.Явно бяха разбрали ,че е шеф-отдел.
Без значение къде,на колко хора,с какво се занимава компанията,в която работи,дали произвежда обикновени копчета или продукт на свръхчовешки интелект.
Важното беше,че е "шеф"-не човешко същество,което може би страда или умира,просто тези три значими буkви "ш","е","ф".
Тръгна си още призори на другия ден.На пръсти.Измъкваща се като крадла.
Успя да види само сутрешната мъгла,която се стелеше и след това вдигаше.Помаха й.
По дългия път за вкъщи отби колата само веднъж,защото разпозна двете дървета,чийто плодове и липсваха-за икебаната.
Работната седмицата започна обичайно.С напрегнатия ,шумен,задъхан понеделник,сякаш всичката работа трябваше да бъде свършена точно в този ден.
Имаше само едно малко,фино изключение,което бе открило своето пространство в просторния й офис,или офиса отриваше своя стил в него.
Беше поставила икебаната от лявата си страна,в един ъгъл,който не беше закътан и захлупен,но не и достатъчно видим за всеки,който влизаше през вратата .
От мястото на липсващата стена на вазата се подаваха стеблата на сухите цветя и клонки,които можеха да претърколят сгушените един в друг кестени.Те бяха покрили очите си с орехови черупки,но тук таме някои бяха предпочели да носят шапшиците на желъдите.Самите желъди се бяха усамотили,за да целуват огнените шипки(Щастливци,нали?!)А шишарките надничаха завистливо-любопитно .
Съмняваше се някой да я разбере по този начин.
Повечето отново щяха да си кажат,че е "леко смахната".
Усети същия есенен полъх, както при езерото и пред очите и изникна онзи надпис.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - mursy
05.06.2008 18:40
Художник си:)Много ми хареса.Топло е, даже не почувствах самотата, макар "тя" да е самотна в действителност:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shikozna
Категория: Изкуство
Прочетен: 134316
Постинги: 37
Коментари: 127
Гласове: 630
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол